Началото!
1829 година.
Родолюбивата душа на поп Георги откликва на възрожденския повик. В Лъжане се открива българско училище. Трудно ни е сега да си представим колко са се вълнували тогава децата, бащите и майките, учителят ... Но, че е било празник, голям празник за всички тях, можем да бъдем сигурни. Впечатляващ е факта, че началните стъпки на децата по светлия път на науката са поставени в дома на поп Георги и после в пригоденото към църквата килийно училище. С годините броят на децата нараства. През 1849 г. за учител е назначен свещеник Михаил Стоянов (поп Михо), а след него Георги Недков. През 1863 г.в Лъжане е построена първата училищна сграда на оформящия се нов център на селото. Поколенията го наричат „малкото училище“. В продължение на 37 годиние то е просъществувало като начално училище. Поп Михо и даскал Георги се редуват да учителстват до Освобождението, което заварило селото с едно училище и един учител, обучаващ 140 деца (момчета). За времето си – истински възход! Този възход се дължи на любознателния дух на българите, на всеотдайността на българските учители. А времената са били трудни, години на робство. Родителите са отделяли от залъка си, за да могат децата им да посещават училище.Недоимъкът е съпътствал много поколения, но пътеката към училищната врата не обраства с трева, а винаги е огласявана от игриви детски закачки.
През 1885 г. се осъществява прекрасна идея на учителя поп Михо. В двора на училището се засаждат липи за 1 000 годишнината от смъртта на славянския просветител Методий. Някои от тях са оцелели и до днес. Трептящите сребристи листа на липите и ароматните им цветове, съчетани с радостните възгласи на децата и вечния химн „Върви народе възродени ...“, вдъхват непреходен оптимизъм.
Замогването на населението и увеличаването на учениците, налага в началото на новия век да започне строителството на по-голяма и просторна сграда. По това време кмет на селото е Никола Недков. По типов проект за кратък срок е построено ново училище с шест учебни стаи и две помещения за канцелария и кабинет. Училището е открито през 1900 г. Родителите с почит и уважение говорят за учителите на децата си – Христо Делчев, Иван Джуранов, Коцо Христов, Цеко Ангелов, Цона Данчова, Еленка Цекова, Иванка Ангелова – всички родени и възпитани в Лъжане.
След 1920 г. постъпва ново поколение учители. Един от тях е Никола Иванов Колев, комуто дължим благодарност за безкористната краеведска дейност, свързана с историята на селото.
На 15.09.1922 г. в селото е открита прогимназия. Това позволява децата да продължат обучението си в Лъжане след четвърто отделение. Образованието става задължително до трети прогимназиален клас.
След като функционира 64 години, сградата на училището започва да се руши. На 19 януари 1964 г. започва събарянето й. Само за 3 години новата сграда е завършена. На 15 януари 1967 г. тържествено е открита от министъра на народната просвета. Поради нарастващия брой деца, през 1973/74 г. започва разширяване на училището. На 3 февруари 1976 г. отварят врати 10 нови класни стаи и актова зала с 300 места.
На 25 юли 2011 г. започват ремонтни дейности по проект на община Ботевград “Инвестираме в нашите деца”, който се финансира по Оперативна програма “Регионално развитие 2007 – 2013” год.
Изпълнител на обществената поръчка за ОУ “Любен Каравелов”, Трудовец е ботевградската фирма “Европа 7”. Осигурените средства за ремонтни дейности са 680 000 лева. По проект се извършва ремонт на покрива и саниране на сградата на учебното заведение, положена е хидроизолационна мушама, дървената дограма е подменена с PVC трикамерна, подменени са настилките по стълбите, коридорите, стаите и санитарните възли, цялостно е изолирана сградата с външна топлоизолация, измазана е с полимерна мазилка, извършено е вътрешно боядисване с латекс и блажна боя по метални повърхности, ремонтирана е оградата, частично преасфалтиране и подмяна на тротоарните плочи около сградата, монтаж на нова отоплителна инсталация и котел, подмяна на ВиК инсталацията, осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания и други.
Към момента, училището разполага с 4 класни стаи, 8 кабинета по предмети, 3 ресурни кабинета, единият от които оборудван със специализирани уреди за деца със специални обтразователни потребности, актова зала с 300 места, музей, физкултурен сало, стол.